Хърватия е малка по територия държава (56,6 хил. кв.км), разположена в най-западната част на Балканския полуостров. Тя има издължена форма, което предопределя огромната дължина на границата й (3332 км), отделящи я от Словения, Унгария, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора.
Броят на населението на Хърватия е 4,3 милиона, като през последните години намалява с по 0,8% годишно. Като етнически хървати се определят 90,4% от населението; следвани от сърбите (4,4%); бошняците (0,7%); а под 0,4% са италианците, албанците, ромите, словенците, чехите, словаците и т.н.
86.3% от населението се изяснява като католици, 4.4% като православни, 1.5% като мюсюлмани, 0.3% са протестантите, и т.н.
В административно отношение страната е поделена на 21 жупании.
От 2015 г. хърватската икономика показва признаци на възстановяване, като ръстът на БВП през 2017 г. е 8%.
Хърватия е парламентарна република. Държавният глава е президентът, който се избира за срок от 5 години. От 1991 г. основните политически партии в страната са дясната/националистическа Хърватска демократична общност и лявата Социалдемократическата партия. През 2015 г., след дълготрайна политическа нестабилност, на политическата сцена излизат нови политически субекти, бързо набиращи сила, като „Мост”, „Орех”, „Жив зид” и др., които се борят против политическото статукво в страната. Те участват в новите коалиционни правителства и се явяват „балансьори” в политическия живот на Хърватия.
Страната е член на ООН (1992); МВФ (1992); Световната банка (1993 г.); Европейската банка за възстановяване и развитие (1993), Съвета на Европа (1996), Световната търговска организация (2000), ЦЕФТА (2003), НАТО (2009), а от 1 юли 2013 г. и на Европейския съюз, като негов 28-и член.
Като млада държава на политическата карта на Европа, Хърватия има все още нерешени проблеми с почти всичките си съседи. Споровете със Словения и Босна и Херцеговина са териториални - за Пиранския залив и коридорът „Неум”, докато тези със Сърбия си остават най-трудни и многоаспектови, като темата за сръбското малцинство в страната; съдбата на изчезналите и убитите сърби и хървати по време на войната от 90-те години; разследването и осъждането на обвинените за военни престъпления; и др.