Република Сърбия е държава в Югоизточна Европа. Основната част от територията на (80%) се намира на Балканския полуостров, а 20% – в Панонската низина. Страната е с територия от 77,47 хил. кв. км, към които официалната статистика на страната прибавя и 10,89 хил. кв. км на Косово, чиято независимост не се признава от Република Сърбия. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – с Македония и с Косово, на югозапад – с Черна Гора, а на запад – с Босна и Херцеговина и с Хърватия.
Според преброяването от 2011 г. населението на Сърбия е 7 186 862 души. 83 % от тях са сърби. В страната има 21 малцинства, признати от законодателството, като най-голямо е унгарското малцинство (3,53%). В религиозно отношение почти 91 % са християни (основно източно-православни, но има католици, протестанти и униати), 3,5 % са мюсюлмани.
Република Сърбия е административно разделена на 25 окръга, един от които е столицата Белград. Седем от окръзите формират автономната област Войводина с главен град Нови Сад. БВП за 2017 г. е 36 795 млрд. евро. (5226 евро на глава от населението.)
Република Сърбия е парламентарна република с еднокамарен парламент, съставен от 250 народни представители. Основните политически партии са Сръбска прогресивна партия, Социалистическа партия на Сърбия, Сръбска радикална партия, Демократическа партия, Демократическа партия на Сърбия, Съюз на войводинските унгарци.
Сърбия подава молба за членство в ЕС през 2009 г., като преговорите за присъединяване започват през 2014 г. Страната не участва във военни блокове, въз основа на решение на парламента от 2007 за „военен неутралитет”, но провежда съвместни военни учения както със Русия, така и със САЩ. Четвъртият стълб на сръбската външнополитическа доктрина (след ЕС, Русия и САЩ) е Китай. Сърбия се опитва да възстанови влиянието на бивша Югославия в Движението на необвързаните, за да въздейства на членуващите в него страни от Третия свят да преразгледат решенията си за признаване на Косовската независимост. Признаването на независимостта на Косово е неформално условие за присъединяването на Сърбия към ЕС.
Държавата подкрепя Сръбската православна църква, която отказва да признае независимостта на православната църква.
По отношение на Босна и Херцеговина има спорове, относно наказването на военните престъпления, извършени по време на войните за югославското наследство от 90-те години на ХХ век.
Република Сърбия и Хърватия заемат противоположни оценка за Втората световна война и за войните за югославското наследство от 90-те години на ХХ век.
Отношенията с България, Румъния и Унгария са обвързани със спазване на правата на българското, румънското и унгарското малцинство.