След като македонският парламент окончателно одобри името Северна Македония, споразумението между Атина и Скопие доведе до сътресение в гръцкото правителство. Оставка заради договора от Преспа подаде министърът на отбраната Панос Каменос, който е и лидер на "Независими гърци" - коалиционен партньор на управляващата СИРИЗА.

На 10 октомври 2018 г. в Информационния център на Министерството на отбраната се състоя премиерата на колективната монография Бежанската криза и Балканите, 2015-2016 (съставители Александър Костов, Ирина Огнянова, Бисер Банчев, изд. Парадигма, 2018 г., 362 стр.). Изданието е резултат от изпълнение на проект „Съвременните Балкани и предизвикателствата пред България“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ - МОН и изпълняван от ИБЦТ – БАН. Ръководител на проекта е чл. кор. проф. дин Александър Костов.

Настъпи ли ново време за Балканите след историческия договор между Атина и Скопие за името? Има ли скрити опасности в текста на споразумението и ще успеят ли лидерите на двете страни да се преборят за приемане на договора в собствените им страни? Коментар на доц. Юра Константинова от Института за балканистика на БАН

Кой печели от спора между Гърция и Македония за името? Ще се стигне ли до компромис, който да отвори пътя на Скопие към НАТО и Европейския съюз и кога на Балканите историята няма да бъде фактор в съвременната политика – коментар на балканиста доц. Юра Константинова от Института за Балканистика на БАН

Спорът между Турция и Гърция е дългосрочен казус. Той постоянно се активира и няма изгледи да бъде разрешен скоро. Според мен е много трудно да се развие силна дестабилизация в региона в краткосрочна перспектива. Трябва да имаме в предвид и усилията на Балканите и ЕС за стабилизиране.“ Това заяви пред Факти.бг докторът по политология в Нов Български Университет доц. д-р Соня Хинкова.